РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Евгения Марс: Гласът на жената в българската литература

Дата на публикуване: 18:00 ч. / 01.10.2025
Прочетена
21279
Литературен салон „Евгения Марс“ отбеляза една от най-значимите български писателки и драматурки в къща музей „Иван Вазов“ в София. Това събитие не само почете Евгения Марс, но и подчерта нейното богатство като творец и обществена дейност, която оставя траен отпечатък върху българската култура и литература.
Евгения Марс: Гласът на жената в българската литература
Евгения Марс: Гласът на жената в българската литература
Снимка © БТА
На бюрото

Литературен салон „Евгения Марс“ отбеляза една от най-значимите български писателки и драматурки в къща музей „Иван Вазов“ в София. Това събитие не само почете Евгения Марс, но и подчерта нейното богатство като творец и обществена дейност, която оставя траен отпечатък върху българската култура и литература.

В рамките на събитието беше открита специална временна експозиция, включваща ръкописи, снимки и първи издания на нейни книги. Тя ще бъде достъпна за посетителите до края на октомври, предоставяйки възможност за по-дълбоко запознаване с творческото наследство на Евгения Марс. Музикалното участие на Мария Елмазова – внучка и единствена наследница на писателката, добави допълнителна емоционална стойност към събитието, като съчета музиката с литературната памет.

Председателят на Литературен салон „Евгения Марс“ Божидара Цекова поздрави присъстващите за продължаването на делото на Евгения Марс чрез литературни четения в читалища, болници и санаториуми. Този инициативен подход към популяризирането на нейната литература и идеи е важен за съхраняването на културното наследство и за вдъхновяване на нови поколения читатели и творци.

Живка Симова, учителка по български език и литература, поетеса и изследователка, която е автор на книгата „Обичана и отричана“ (2004), подчерта значимостта на Евгения Марс за българската култура. Тя изрази надежда, че творчеството на повече писателки и поетеси ще намери своето достойно място в учебните програми, наред с имената на Елисавета Багряна и Дора Габе. Това е важна стъпка към равнопоставеността и по-широкото признание на женските гласове в българската литература.

Журналистката Елиана Митова, редактор и съставител на книгата „Извън сянката на Вазов“ (2015), също участва в събитието, като представи своите идеи за значението на Евгения Марс като личност, която е допринесла за развитието на българската култура и литература. В същото време, творци като Красимира Казанджиева и Лилия Райчева прочетоха свои произведения, посветени на Евгения Марс и Иван Вазов, като по този начин допринесоха за живата връзка между поколенията.

Историята на Литературен салон „Евгения Марс“ започва през 1995 година, когато група актриси, художнички, поетеси и изследователки възобновяват традицията на литературните салони, създадени в дома на Евгения Марс през първите десетилетия на XX век. Сред основателките са Божидара Цекова, Малина Поплилова, Мара Чапанова, както и други видни личности. Оттогава насам салонът издава сборника „Капчуци на надеждата“, който събира стихове, разкази и есета на съвременни автори, продължавайки да поддържа живата връзка с литературното наследство.

Евгения Елмазова-Марс напуска този свят на 26 септември 1945 година, оставяйки след себе си богато творчество. Тя е първата жена в България, която налага името си като драматург – нейните пиеси „Божана“ (1912) и „Магда“ (1918) са успешни в Народния театър. Освен това, тя е автор на четири сборника с разкази, енциклопедичен алманах за Освобождението на България и множество текстове за обществени събития. Признанието за нейната дейност идва и от цар Борис III, който я награждава през 1920 г. с орден „Дамски кръст“ – степен. Евгения Марс е и председателка на Съюза на българките за просвета и култура, както и на Клуба на българските писателки.

Иван Вазов, който е дългогодишен приятел и съратник на Евгения Марс, посвещава на нея 64 стихотворения, част от които са включени в неговата стихосбирка „Люлека ми замириса“ (1919). Тази взаимна почит и уважение между големите имена на българската литература свидетелстват за значимостта на Евгения Марс като личност и творец.

Събитието в къща музей „Иван Вазов“ и експозицията напомнят за нейното наследство и за важността на жените, които са допринесли за развитието на българската култура и литература. Евгения Марс остава символ на борбата за равноправие и творческа свобода, вдъхновяваща поколения напред.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На конференция, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, Искрен Красимиров, известен режисьор и автор на редица книги и документални филми, представи откъси о ...
Вижте също
Националният филмов регистър на САЩ обогати своята колекция с нови заглавия, които ще бъдат съхранявани за бъдещите поколения. Библиотеката на Конгреса обяви, че 25 нови ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Романи разкриват мръсните войни в Латинска Америка и техните последици
Историческите романи, които разказват за мръсните войни в Латинска Америка, предлагат дълбок поглед върху травмите и социалните конфликти, които продължават да влияят на региона. От 60-те до 80-те години на миналия век, Латинска Америка преживява период на нас ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Деян Енев: Киото е не само носталгия, а и тайна, която обогатява разказите ми
На представянето на новата си книга „Тъгувам за Киото“ в столичния книжен център „Гринуич“, писателят Деян Енев сподели своите размисли за темата, която заема централно място в неговото творчество. Според него, Киото символизира не само ...
Добрина Маркова
Джузепе Унгарети и Поезията като свидетелство за Холокоста
Добрина Маркова
На бюрото
Лаура Секорд получава признание едва на осемдесет и пет години след героичния си подвиг
Лаура Секорд, родена Ингерсол, е канадската героиня от Войната през 1812 година, която остава в историята не заради бойни подвизи или медицински грижи, а заради смелостта си да извърши дълго и опасно пътуване пеша. През 1813 година, след като американската арм ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Дорина Ташева обединява ароматерапия и приказкотерапия в новата си книга
Дорина Ташева, известен холистичен терапевт, представя своята нова книга, озаглавена „Ароматът на душата“. Издателството Locus Publishing обяви, че произведението обединява две уникални области - ароматерапията и приказкотерапията. Ароматерапията, ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Оксана Цветанова: Библиотеката доказва, че е жива и еволюираща институция
В Плевен, Регионалната библиотека "Христо Смирненски" тържествено откри нов дигитален клуб, който е част от националната инициатива за развитие на дигитални умения. Събитието се проведе в присъствието на множество гости, сред които заместник-кметът Елина Димит ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Лигнум нефритикум: Мистерията, която предизвика и обърка учените, но и вдъхнови открития
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Евгени Черепов: "Има хора, които гледат навън не за да избягат, а за да съзерцават света"
Валери Генков
Срещата на писателя Евгени Черепов с публика в Художествената галерия в Казанлък откри тазгодишното издание на проекта „Пос(в)щение на картина“. Тази инициатива има за цел да свърже литературата с изобразителното изкуство, а символичен домакин на събитието беше картината „Прозорец“ (1975) на художника Найден Петков, чиято работа е известна с дълбочината на емоциите и темите ...
На бюрото
Деян Енев: Киото е не само носталгия, а и тайна, която обогатява разказите ми
Добрина Маркова
Литературен обзор
Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч обяви старта на традиционния общ ...
Начало На бюрото

Евгения Марс: Гласът на жената в българската литература

18:00 ч. / 01.10.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
21279
Евгения Марс: Гласът на жената в българската литература
Евгения Марс: Гласът на жената в българската литература
Снимка © БТА
На бюрото

Литературен салон „Евгения Марс“ отбеляза една от най-значимите български писателки и драматурки в къща музей „Иван Вазов“ в София. Това събитие не само почете Евгения Марс, но и подчерта нейното богатство като творец и обществена дейност, която оставя траен отпечатък върху българската култура и литература.

В рамките на събитието беше открита специална временна експозиция, включваща ръкописи, снимки и първи издания на нейни книги. Тя ще бъде достъпна за посетителите до края на октомври, предоставяйки възможност за по-дълбоко запознаване с творческото наследство на Евгения Марс. Музикалното участие на Мария Елмазова – внучка и единствена наследница на писателката, добави допълнителна емоционална стойност към събитието, като съчета музиката с литературната памет.

Председателят на Литературен салон „Евгения Марс“ Божидара Цекова поздрави присъстващите за продължаването на делото на Евгения Марс чрез литературни четения в читалища, болници и санаториуми. Този инициативен подход към популяризирането на нейната литература и идеи е важен за съхраняването на културното наследство и за вдъхновяване на нови поколения читатели и творци.

Живка Симова, учителка по български език и литература, поетеса и изследователка, която е автор на книгата „Обичана и отричана“ (2004), подчерта значимостта на Евгения Марс за българската култура. Тя изрази надежда, че творчеството на повече писателки и поетеси ще намери своето достойно място в учебните програми, наред с имената на Елисавета Багряна и Дора Габе. Това е важна стъпка към равнопоставеността и по-широкото признание на женските гласове в българската литература.

Журналистката Елиана Митова, редактор и съставител на книгата „Извън сянката на Вазов“ (2015), също участва в събитието, като представи своите идеи за значението на Евгения Марс като личност, която е допринесла за развитието на българската култура и литература. В същото време, творци като Красимира Казанджиева и Лилия Райчева прочетоха свои произведения, посветени на Евгения Марс и Иван Вазов, като по този начин допринесоха за живата връзка между поколенията.

Историята на Литературен салон „Евгения Марс“ започва през 1995 година, когато група актриси, художнички, поетеси и изследователки възобновяват традицията на литературните салони, създадени в дома на Евгения Марс през първите десетилетия на XX век. Сред основателките са Божидара Цекова, Малина Поплилова, Мара Чапанова, както и други видни личности. Оттогава насам салонът издава сборника „Капчуци на надеждата“, който събира стихове, разкази и есета на съвременни автори, продължавайки да поддържа живата връзка с литературното наследство.

Евгения Елмазова-Марс напуска този свят на 26 септември 1945 година, оставяйки след себе си богато творчество. Тя е първата жена в България, която налага името си като драматург – нейните пиеси „Божана“ (1912) и „Магда“ (1918) са успешни в Народния театър. Освен това, тя е автор на четири сборника с разкази, енциклопедичен алманах за Освобождението на България и множество текстове за обществени събития. Признанието за нейната дейност идва и от цар Борис III, който я награждава през 1920 г. с орден „Дамски кръст“ – степен. Евгения Марс е и председателка на Съюза на българките за просвета и култура, както и на Клуба на българските писателки.

Иван Вазов, който е дългогодишен приятел и съратник на Евгения Марс, посвещава на нея 64 стихотворения, част от които са включени в неговата стихосбирка „Люлека ми замириса“ (1919). Тази взаимна почит и уважение между големите имена на българската литература свидетелстват за значимостта на Евгения Марс като личност и творец.

Събитието в къща музей „Иван Вазов“ и експозицията напомнят за нейното наследство и за важността на жените, които са допринесли за развитието на българската култура и литература. Евгения Марс остава символ на борбата за равноправие и творческа свобода, вдъхновяваща поколения напред.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Романи разкриват мръсните войни в Латинска Америка и техните последици
Ангелина Липчева
На бюрото
Деян Енев: Киото е не само носталгия, а и тайна, която обогатява разказите ми
Добрина Маркова
На бюрото
Джузепе Унгарети и Поезията като свидетелство за Холокоста
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Библиотеката на Конгреса добавя "Шоуто на Труман" и "Карате кид" в Националния филмов регистър
Ангелина Липчева
Националният филмов регистър на САЩ обогати своята колекция с нови заглавия, които ще бъдат съхранявани за бъдещите поколения. Библиотеката на Конгреса обяви, че 25 нови ...
На бюрото
Романи разкриват мръсните войни в Латинска Америка и техните последици
Ангелина Липчева
Златното мастило
Дорина Ташева обединява ароматерапия и приказкотерапия в новата си книга
Добрина Маркова
Авторът и перото
Оксана Цветанова: Библиотеката доказва, че е жива и еволюираща институция
Ангелина Липчева
Експресивно
Лигнум нефритикум: Мистерията, която предизвика и обърка учените, но и вдъхнови открития
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Евгени Черепов: "Има хора, които гледат навън не за да избягат, а за да съзерцават света"
Валери Генков
На бюрото
Деян Енев: Киото е не само носталгия, а и тайна, която обогатява разказите ми
Добрина Маркова
Литературен обзор
Ричард Бъртън: Как английският шпионин стана мюсюлмански шейх
Валери Генков
Литературен обзор
Юлияна Цанева обяви традиционния рецитал „Историята своя тачим“
Добрина Маркова
Експресивно
Травматичните връзки излизат на повърхността на петата годишнина от завършването
Добрина Маркова
Експресивно
Габриел Талънт: Писането и катеренето са различни, но и двете ми показват кой съм
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
48 часа, една тайна тема и много креативност
Бургас отново ще бъде домакин на глобалното събитие за разработка на игри "Глобал гейм джем" (Global Game Jam). Събитието ще се проведе в рамките на два дни - 30 януари и 1 февруари, а мястото на действие ще бъде Регионалната библиотека „Пейо ...
Избрано
Боян Ангелов: "Трябва да намерим механизъм всеки от нас да се чувства частица от СБП"
На днешното Общо събрание на Съюза на българските писатели (СБП), проведено в столицата, Боян Ангелов беше преизбран за председател на организацията. Той единствено се кандидатира за поста и получи 267 гласа от общо над 280 делегати, които участваха в ...
Ван Нгуен поставя въпроси за идентичността и принадлежността в съвременната израелска поезия
Ако сте поропуснали
Деян Енев: „Тъгувам за Киото“ – нов сборник, нови светове
Деян Енев, известен български писател, ще представи новия си сборник с разкази, озаглавен „Тъгувам за Киото“, на 28 януари от 18:30 часа в Книжен център „Гринуич“ в София. Събитието, организирано от издателство „Жанет 45“, ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.